Аварията преди Витиня

Това е продължение на този запис.

Изморени и полу-заспали бръмим по магистрала Хемус (по-точно Митака бръмчи, но това е защото няма как всички да караме едновременно :). И преди Витиня - авария. На голфа му се прецака ремък (за водната помпа и динамото май. не разбирам от коли :}). Спираме и брат ми и Митака започват оживена консултация какъв е проблема и аджеба кое трябва да затегнат, че да се оправи колата. Човъркаха, човърката. Наместиха един пирон за ос, наместиха и ремъка горе-долу и закърпиха положението.

Да ама не. Следващото по-сероизно раздрусване размести всичкото натъкмяване под капака. Ремъка се закачи за кабели и половината му гума се отскубна. Авария! Ко прайм сега? Ще купуваме ремък, а ние тримата Митака, аз и Станимир ще чакаме. Речено сторено. Слагаме триъгълника преди колата и зачакваме. Не минаха и 10 минути и дойде автовоз , които за скромната сума от 100 лева с отстъпка 10лв щяха да ни закарат до най-близката бензиностанция. Пфу! 100лв... да не сме вчерашни. Колко път бихме по чукарите до в.Ботев, та няма да изтраем няколко часа в колата ли? Айде де. След него дойде още един - и него отпратихме

Чакането беше интересно. На интервали от по 10-15 минути закъсваха хора покрай нас и използваха нашия триъгълни. По едно време се събрахме три коли. Гадното беше, че след малко човъркане всичките тръгваха, а ние неможехме да мръднем. Наистина беше въпрос на време, но много ни се спеше. Митака, като виден телефонист, започна дловите разговори. Уреди автовоз за под 30лв да ни закара до най-близката бензиностанция. Обсъди проблема с познат майстор и измери и докладва дължината на прецакания ремък, за да се търси същия. Незнам колко време щяхме да чакаме, ако нямаше мобилни телефони.













Попаднахме на интересни находки докато кръжахме около колата:

Изкачването на в.Ботев

(връзка към снимките - най-отдолу)

Уговорихме си ходене на хижа Плевен за две нощувки. На втория ден искахме да изкачим връх Ботев. Речено-сторено. Миналия петък (27.08.2007) се качихме на хижата и така започват три дена природа и... сливова.

Ден първи

Качването до хижата беше час и десетина минути. Не е много, но си е стръмно и само през гората. Изнежените ни кашкавалени телца се поизтормозиха. Качихме хижата, а от там се открива гледка директно към върха (в.Ботев). Много далече-е-е тоя връх. Влязохме в хижата, пихме по една бира и си всехме багажа от лифта (до хижата има товарен лифт за багаж - 10лв кофата). Отиваме да се настаняваме. Разпределихме се по стаите, но нещеш ли хижарката иска документи да удостоверим, че сме студенти и ученици, с изключение на майка ми. Е, това добре. Нали трябва да е сигурна жената, като има отстъпка. Хижата си е хубава. Мястото и добро, но обслужването не ми хареса. Винаги като съм ходел по хижи от преди 5-6 години помня как ни посрещаха с цял казан топъл чай и си сипвахме колкото можем да излочим. Найстина прекрасен чай правят хижарите или може би сме си жадни. В х.Плевен обаче, за чашка чай даваш 0.30лв. Много се разочаровах. Чая в планината е като символ на гостоприемство. Дори на в.Ботев ни сипаха два чая ей така, да се подкрепим. Другото тъпо нещо беше - левче за порцеланова чиния или тава и не ти дават да си я измиеш после. Аз съм отишъл на хижа, а не на ресторант. Дори кухнята неможеше да ползваме да си сготвим и после да си почистим. Разочаровахме се от обслужването и втори път няма да отиден там. Просто там го няма планинския дух и настроение. Там е повече като почивна станция или ресторант в гората.

След "премеждията" с настаняване и финансовите сблъсъци настана време за шишчета и наденички. М-м-м невероятни станаха. Изядохме ги още докато се опитваха да изстинат в тавата до скарата. Естествено докато ги пекохме обърнахме едно шише ракия и след това продължихме лечението до ранна утрин.

Ден втори

Братовчедка ми и Джина (едно много хубаво и приятно момиче :) нахълтаха в 8 часа сутринта и ни изритаха от Страната на сънищата. Странно как само малко ме болеше главата след добро количество невероятна ракия (евала Джина; сливовата клонка в шишето беше ма-а-али-и) и две чаши бяло вино. Приготвихме се за катеренето нагоре. По последни данни ни казаха, че са най-малко 3 часа. Е, горе бяхме за 4 и половина, но добре че нямаше ясновидци наоколо да ни разубедят. Още с тръгването от хижата има едно стръмно изкачване, сякаш да те обезкуражи рано-рано. Ние нали сме си байрбудали..га-аз нагоре и го качихме. После през гората приятно и леко изкачване. Птичките ни припяваха ведро. Доста се поизморихме и до подножието на върха бяхме капнали. Стигнахме подножието с незнам колко много почивки. Чувствах си се у дома. Накъдето и да погледна ми се изпречваше величествена зелена чиста планина. Няма ги бетоните, шума, мръсотията.

Стигнахме подножието. Бяхме грохнали и плувнали в пот. Нагоре пътеката беше още по-стръмна, но няма как дошли сме то тук - няма връщане. Майка и Джина обаче не бяха на същото мнение и ги изпратихме към хижата. След още час, час и десетина минути пръхтене и псуване го преборихме. Ура! Малко замаян се разхождах горе. Разредения въздух не ми понесе отначало и ми се зави свят. След десетина минути се насладих на гледката. Невероятно. След толкова бъхтане и пот успяхме.

Нямаше много време за губене тъй като беше вече 3 следобед. Бяхме качвали 4 часа и половина до горе. Слизането обратно до хижата беше за около 3 часа с две големи почивки за ядене и цапане в едно хладно поточе. Лицата ни бяха станали червени като въглен (в момента даже ме боли носа).

Вечерта пак се лекувахме със сливова. Този път имаше и четири нови попълнения в компанията. Бяха се качили до хижата за 40 минути с една почивка!

Ден трети

И тази сутрин, като вчерашната, ме събудиха преди 9. Този път се радвах, че нямам гъдел, защото в противен случай ръчкането в ребрата щеше да е непоносимо събуждане. Сигурно и Джина щеше наистина да "литне" през прозореца :). Слязох долу при останалите. Всички бяха на кафе и кола, но аз реших да пия бира. Не, не! Не съм алкохолик. Просто студената бира ми е слабост. Не беше странно и как всички гонеха сянката. Чувствах се като вампир. Само да се покажа на слънце и веднага ме заболяваше лицето или врата. И така още една хубава разговорка и нарамихме полу-празните раници за слизането от хижата. Разменихме едно кратко "Чао. Сбогом. Довиждане." с хижарката и потеглихме надолу.

Незнам как ничий колена не се прегънаха. На всички ни трепереха краката. Не липсваха и пързаляния, хързулкания и падания. В крайна сметка благополучно и полу-мъртви от умора се прибрахме в Троян. Но от Троян до София пътя е дълъг и стават какви ли не забавни неща.


Тук сме всички без Дилян, който беше по-глупав от нас и качи в.Ботев за норматив. От ляво на дясно: Митака, Станимир, Аз (да, бе. оня с ушите :), Мама, Свилен (брат ми), Яна, Нели, Милко, Джина, Диди (брачедката). Ако някой иска ICQ на някоя от жените да носи бира или ракия.

Снимки в галерията на Милко.
П.П. Има още снимки, за които ще дам връзка тук по-късно.

Авторското право за музикални произведения на Острова

За който е пропуснал Slashdot :)
Британския съд отхвърли искането на музикалната индустрия на Острова за удължаване валидността на авторското право върху музикални произведения. Следва напън на патентодържателите пред ЕС, но без подкрепа на Обединеното Кралство. Валидността на авторското право остава 50 години. За сравнение в САЩ е 95 години, а в Австралия - 70.

Прелистване с ръба на тъчпада (Scrolling with touchpad)

Реших най-после да си наглася превъртането на страници с десния ръб на тъчпада на лаптопа. Разрових се малко и успях :) (тествано на Ubuntu 7.04)

1. sudo apt-get install xserver-xorg-input-synaptics gsynaptics
2. Добавяте в /etc/X11/xorg.conf

Section "InputDevice"
Identifier "Synaptics Touchpad"
Driver "synaptics"
Option "SendCoreEvents" "true"
Option "Device" "/dev/psaux"
Option "Protocol" "auto-dev"
Option "HorizScrollDelta" "0"
Option "SHMConfig" "true"
EndSection

По-надолу във същия файл намирате секция "ServerLayout" и добавяте:

InputDevice "Synaptics Touchpad"


Рестартирате X и.. та-да-а-а! Вече можете да си прелиствате с десния ръб на тъчпада. Освен това в менюто "System > Preferences > Touchpad" може да бъзикате още настройки. Например хоризонталено прелистране с долния ръб. При мен ако не е включено "circular scrolling" хоризонталното прелистване ми е като "Напред" и "Назад" във Firefox. Също е вид удобство, но не вярвам да е умишлено.

П.П. Ако някой може да ми разясни малко за както точно е "circular scrolling" и какво влияние имат стартовите точки, които мога да му оказвам.
П.П.2 Ня-ня-ня брат ми. И аз имам прелистване. К'во като си с МакБук и прелистваш с два пръста? Аз мога с един.

Много добро обслужване

Писах похвално мнение за тазвечершната ми поръчка на храна от интернет, но искам и тук да похваля пицария "ДОН ВИТО". Винаги са ми носели топли пиците, но тази вечер ме удивиха, като ми донесоха минералната вода студена. Направо зяпнах като усетих хладината от бутилката.

Незнам как е като цяло фирмата, но аз досега съм получил невероятно обслужване. Винаги оставях бакшиш и ще продължа да оставям. Заслужават си го. Освен това, предполагам, че вечер са най-натоварени. Направиха вечерта ми усмихната.

Пейнтбол

Научих предната седмица за турнира по пеинтбол от "Корабния дневник на Microphobic". Естествено отидох. Бяхме отбор "мармотите". Претупахме два отбора и взехме една служебна победа заради неявяване на опонента. На третата среща, която играхме, ни биха едва-едва. Доволен съм. Това е много готина игра :). Хареса ми и как отбор "Ягодка", който бяха тинейджъри, пребиха някакви бивши шампиони май - Виктори. Не минах без контузии, за разлика от съотборниците ми. Уцелиха ме точно в адамовата ябълга и прехърках като заклан. Боли.. :) Одрах си и лактите с един ефектен плонж и убийство след това. Третата игра ме цапната по тиквата, но пак си маркирах един.
   
След дълги часове чакане на ред за игра всички скочиха на пръскачката на игрището на НСА. По едно време се появи едно хлапе с топка и се чу неистов крясък - "То-о-о-пка-а-а". За десет минути се разделиха 20 човека и се почна едно приятно мачле. Дори публиката се разделихме на две агитки. Удивих се от спонтанната организация на всички. Имаше и трима който да псуват и да придават автентична атмосфера на скамейките :).

Общо взето прекарахме два дена на адска жега, но пуцахме с кеф. Пейтбол е страхотна игра. Адски зарибяваща.

Видео за Странджа

http://vbox7.com/play:808caae2
"...Дивия капитал гази всичко пред себе си, което му се изпречи на пътя..."

OOXML не получава одобрение във V1

От тази статия научаваме, че V1 са комитет на INCITS, които от своя страна са индустриален форум акредитиран от ANSI. В резултат V1 са групата отговорна за решението дали ANSI ще дадат одобрение за бързо разглеждане в ISO на чупения формат на М$. На петък 13-ти на видео конференция след 3 часа не се е стигнало до 2/3 консенсус необходим за "одобрение". Разминало се е на косъм с 1 глас. След което и другите две гласувани позиции са отпаднали ("неодобрение" и "въздържание"; първото може да стане одобрение при разглеждане на следваща версия на формата). Резултата е, че V1 ще предаде доклад с технически коментари за разглеждане от INCITS, но няма да има консенсус за бърза ISO заявка за формата.

Най-интересното за това гласуване е колко много участници се присъединяват в последния момент. В началото на годината V1 наброява 7 члена, но до петък 13-ти (деня на гласуването) има 26 члена. Голяма част от тези нови попълнения са бизнес партньори на М$. Гласуването няма да учуди никого: старите членове на V1 - "несъгласие" и "въздържание", новите попълнения - "одобрение" и срещу "въздържание"

---
Както винаги М$ си играят политиката. Учудва ме как са допуснали да мине гласуването не в тяхна полза. :) Явно има светлина в края на тунела. Могат да бъдат настъпени.

Аха-а-а!

Странджа спасена?

Ивайло Новаков дава този адрес в news.bg с добрата развръзка по случая с Природен Парк Странджа.
От статията в news-а:
"...Гласуването на поправката, която ще спаси природните паркове от застрояване и унищожаване, ще бъде в петъчното заседание на Народното събрание...."
Остава да дебнем петъчното издание на вечния сериал "Заседание на НС" и да стискаме палци всичко да приключи официално.

Мега агресивна реклама

Нетинфо наскоро си изкараха ново ICQ6 и в момента явно тече хипер мега агресивна реклама на програмката. Да но всичко си има граници! Неможе да ти закрият 50% от сайта с някакво бяло div-че на което е изпльоскан банер. Освен това за да е по-ефектно, като превърташ надолу, банерчето се мести. Току-виж си прочел това което те интересува - неможе така.. как ще четеш; гледай ни рекламата; свали си ICQ6. А това ICQ-то неразбрах защо все по тежко го правят (ангийското имам впредвид, но това надали се различава).
Това ако не е програмна грешка ще е маркетингова грешка като тази на Orbitel тук в сградата. Бяха залепили някакви висящи хартии на тавана на асансорите. Като се возиш да те бие в главата Orbitel ;-) Естествено още на първия ден им видяха сметката и ги окъсаха.

What the #$*! Do We (K)now!? (2004)

What the #$*! Do We (K)now!? (2004) или What the Bleep Do We Know!? imdb
Един много интересен филм, който задава много въпроси :)

Джапанки :) Отг.: Фирмена мисия

(Нещо като отговор към "Фирмена мисия" от velqn.com.)
Случайно пазарувах днес джапанки от "СиСи". Приятелката ме зариби да съм си вземел джапанки. :)
Харесват ми съветите препоръките на производителя:

cross-browser :(

Забележете червеното съобщение по средата на страницата и заглавието горе "тм". Защо ли се бях заблудил, че по-голямата част от българските сайтове вече са cross-browser :( ?

Поправено: Важно четиво за Странджа

Важно четиво за Странджа от споделените RSS канали на yovko

проф. Вучков за порното

Не се сдържах... ето това ще оправи неделния ви ден :)
http://www.vbox7.com/play:49bdd144